Да си готин значи да не си

Привет, другари читаещи!

В Шато ел Joe напоследък тече икономически и кариерен преход, та всичко е само вили и могили. Силно вероятно е да напусна настоящата си работа, поради разногласия с шефските инстанции относно това кой на кого следва да плаща в края на работния месец [ще ми се да се шегувах]... 
Пък и да си призная, сърцето ми е другаде: от доста отдавна хвърлям погледи, натежали от страстно обещание, към едно конкретно издателство [предимно за  младежка литература, комикси и манга]. И ми се струва, че сюблимният момент е наближил.
Всъщност, точно в момента въпросната фирма дори не е обявила свободни работни места. Подтикната към подвизи от един тон мотивационни колажи и скорошното изчитане на "300" от Франк Милър, обаче, се реших на щурм...

И така: въоръжила съм се до зъби с пълно CV, две мотивационни писма и – за разкош – превод на първата част от една неиздавана в България книга, като демонстрация на виртуозните ми преводачески умения. Ако се сещах за още нещо, досега да съм направила и него – и то в няколко екземпляра. За известно време обмислях идеята да се просна връз бюрото на завеждащия Човешки ресурси само с няколко купчинки документи, натрупани на ключови места по голото ми тяло; после обаче се сетих кога последно минах през фитнеса, и реших да не почвам хората с лошо още от вратата.

Във всеки случай, ще мина да си оставя кандидатурата лично – независимо от факта, че мястото е на другия край на града и едва ще успея да стигна през обедната си почивка... Ще кажа на Пешо да ме чака в Joeмобила на запален двигател, за да ме закара. На него мога да разчитам винаги.

Каквото и да направя обаче, няма да мога да се успокоя, докато не получа окончателния им отговор. Нервно ми е като на краставица в девически манастир.

  Да ме прощават благопочтените сестри.

Понякога ми се иска да бях от онзи тип пич, който не му дреме за такива неща, защото има далеч по-важни и несравнимо по-готини грижи... Има ли такова нещо като „готина грижа”? Разбира се. Случвало ли ти се е да разтърваваш кървави боеве между моделите след последното ревю на Diesel с думите "Спокойно, дами / господа, стигам за всички?".. Е, затова и не знаеш, че има такова нещо.

Но как да стигне човек дотам? Как се става, накратко казано, пич?.. 
[Понятието се отнася колкото за мъжкия, така и за женския вариант на явлението. Не е необходимо да ви обяснявам, че женския род на думата означава нещо... друго.]

Според мен методиката на това начинание е всъщност доста ясна. Но някои хора в Yahoo! Answers търсят съвети как се сменят електрически крушки и от коя на коя посока се изстисква пастата върху четката за зъби... Така че явно няма процес, който да е прекалено прост, че да се обърка.

 ..Особено ако ти самият си прост.

Предполагам, че и по този въпрос вече има отговори в Yahoo!, а може би даже страница в WikiHow [сайт, известен и под по-разширеното си наименование "I Wonder If Someone Would Actually Fall for This".] Но защо да търсите там, когато мога да ви проведа един кратък курс направо тук и веднага?.. 

Останете при мен, и ви давам най-отговорното си обещание като интернетен драскач на случайни глупости, че ще направя от вас пич, по-готин от слънчеви очила на закрито. По-жесток от Жокера на Хийт Леджър на фона на предишните Жокери. По-як от опаковката на нова флашка, когато няма ножица наблизо; по-печен от глинена тухла и ъ, ъъ…

Вместо довършителна  метафора, за каквато не мога да се сетя в момента -

моля, насладете се на тази снимка на Зак Галифанакис във ваната с няколко патенца. 
Благодаря за разбирането

Във всеки случай, ето ви основния принцип: готин се става не с правене на разни работи [широко разпространено и напълно погрешно мнение!], а с неправенето им... А най-важното нещо, което не бива да правиш, е да ти дреме.
Пукането е за кокалчета и чужди глави. На един пич обаче не му пука друго каквото и да е, и най-вече - за каквото и да е, при никакви физически и емоционални положения.

Истинската, неподправена емоция [независимо дали с положителен, или отрицателен заряд] е като криптонит, а теб нали ще те правим Супермен? Проявите на чувства ще те оставят неудобно беззащитен пред двата самосвала подигравки, които неминуемо ще срине въхру теб една определена част на обкръжението ти... А дотам не бива да се стига, защото сега се учиш как да бъдеш готин, а не как да си отстояваш мнението или да не отстъпваш от нещата, които са ти важни, нали? 

Непукист значи неуязвим. А също така и оставя у околните смътното впечатление, че за каквото и да става дума, то е прекалено маловажно за теб, за да се впечатляваш по негов повод. Разгорещен спор относно кой филм от Властелините е най-добър? Няма значение, на теб по-важни неща са ти на главата [надали някой ще поиска да ги изброяваш - и слава Богу]. Някой смята, че имаш физиономия, която поставя на изпитание способността майките да обичат децата си безусловно?.. Хубаво, но да не ти е минало през ум да се обидиш. С един такъв неразумен ход издаваш както наличието на нормални човешки емоции в системата ти [абсурд!!], така и печалния факт, че все пак те вълнува мнението на човека отсреща... 
А то не те.
Защото той е шмундьо. 
Толкоз.

Още повече точки се отнемат, ако ти пука за нещо от голямо морално, социално или екологическо значение. Каузите като опазването на околната среда например, или пък борбата срещу хомофобията и изобщо всички форми на дискриминация, са страшно антисекси. Секси е да запалиш контрабандна цигара направо от горящия труп на съседското кученце, което си полял с бензин преди малко. И да издухаш дима на колелца. 

В заключение: каквото и да се случва, вдигай рамене и продължавай нататък.

Следващ ключов принцип: стой далеч от Копчето за Загубеняци. 
Ей това:

 ...Детонаторът, с натискането на който 

всичките ти натрупани точки гъзария избухват като Челопеч.

Харесването на разни работи е за хора, които никой не ги харесва... И до голяма степен обясних защо в предишния абзац: човешките емоции са за човеци, а ти, разбира се, си нечовек. [Нечовеците са суперяки.]

Но от всички чувства, които трябва да се избягват, харесването нанася най-много щети. Да признаеш, че нещо ти допада, значи да му отдадеш дължимата похвала. И да обърнеш внимание и на някой друг. Но най-вече означава косвено признание, че той е успял да се качи на твоето ниво или даже може би да го надмине... Какъвто филм за теб няма и не бива и да има!

Ето защо, потисни положителните си чувства [или ако не се получи, то поне ги замаскирай ловко под дебел пласт "meh"]. Когато посрещнеш последния филм на Аронофски със снизходително безразличие, околните веднага ще си помислят, че е защото ти си нива над него и милионите му фенове. И че затова не се впечатляваш. И че вероятно би се справил много по-добре от него, ако само ти дремеше достатъчно, че да се пробваш...

Точно това ще си помислят.

Мхм.

 Голям си!

Като противовес на харесването може да отидеш дотам и да изразиш някаква разсеяна, безразлична форма на омраза. Не се изсилвай обаче: най-важното е все още да не ти дреме достатъчно, че да стигаш до активна ярост.

Няколко подходящи за начинаещия пич обекта за мразене:

* Телевизия. Кутията за идиоти е именно за идиоти - нали така казват всички картинки в tumblr...

Сляпа вяра в телевизионен екран: лошо! 

Сляпа вяра в компютърен екран: хубаво!

Наличието на маса доста качествени предавания и канали не бива да ти прави впечатление. Нито факта, че всичките ти любими сериали са тръгнали от телевизора. Негледането на телевизия е от онзи специален тип невежество, който те прави по-образован... Някакси... Явно.

* Хипстъри. Това, че думата почти е изгубила всякакво конкретно значение, не само че не бива да ти пречи, ами и ще ти помогне. Това означава, че можеш да наречеш хипстър всекиго и под какъвто и да е предлог, ако нещо не те е накефил като цяло.

* Здрач, Джъстин Бийбър, Майли Сайръс, розовият цвят, и пр., и пр.: Пичовете като теб не поемат рискове. Когато мразиш, гледай да не се изтъпаниш да мразиш "Междузвездни войни", примерно... Залагай на сигурно! Имаш репутация да защитаваш.

* Facebook: Великата Книгата на Лицата е място, пълно с един билион загубеняка и теб. [Ама ти не влизаш там толкова често... Със сигурност не и колкото останалите!]. Facebook всъщност не е нищо повече от един уред, и като такъв, е леко тъпо да те е яд на него – както когато се ядосваш, че пералнята ти не готви добре... Но безпочвената ненавист е най-добрата почва за покълването на един истински гъзар!

"Почвен", "почва"... Ама бива ли ме, а?

Следващата стъпка по пътя на пича-послушник, който се обучава да влезе в ордена, е овладяването на Тъмната Триада. 
Въпреки начина, по който звучи името, Тъмната Триада не представлява норвежка дет-метъл група от трима музиканта с пет метра обща дължина на брадите; става дума за една специална смесица от нарцисизъм, психопатия и Макиавелизъм, която вероятно сте срещали поне веднъж досега, и която - според специалистите - кара околните да налитат като правителствени мухи на държавен мед.

Повечето изследвания чертаят паралели между Тъмната Триада и клишираната мъдрост, че жените си падат по "лоши момчета" [любопитен факт: физически невъзможно ми е дори само да напиша словосъчетанието, без да подбеля очи към небето. Физиологически обусловен рефлекс е, сякаш]. 
Но преди някой Nice Guy™ да види в този факт потвърждение на теорията си как е ама направо прекалено свестен, и точно затова не му върви с дамите... Нека уточним: по-внимателният оглед води до извода, че и двата пола проявяват забележителна склонност да хлътват по явни бегълци от психиатрията. И да смятат тях и тем подобните за цветя във венеца на човечеството, които са някакси много по-готини от останалите. Дори в несексуален аспект, количествата обожание, отправяни към явни чепоглавци, винаги са ме изумявали.

 Я, това пък откъде се взе тук!

Дали е неосъзнат мазохизъм? Може би. Дали комплексът за малоценност не си намира удобна половинка в комплекса за превъзходство? Също може би. Дали майсторите на Тъмната Триада не са просто прекалено самоуверени, че да се забелязва как всъщност не са нищо особено?... 
 Не знам, но ето ви фактите: умерените психически разстройства, или поне тенденции, явно също те правят пич. Спирай медикаментите и почвай световното господство!

А ако овладееш първите три елемента и ти остане капацитет за още, добави и малко садизъм и качи нивото до Тъмна Четворка.

Не бива да се забравят и помощните средства от първа необходимост за арсенала на истинския пич:

- Психоактивни вещества. Ако не ти пука даже за собствената телесна обвивка, значи си достигнал до едно от най-високите нива на непукизъм: браво! А ако са незаконни, още по-добре – защото явно не ти пука и за евентуалния ти бъдещ престой в затвора, или за наложената оттам насилствена смяна на сексуалната ориентация. Ти си бунтар! Ти си непокорен! Ти винаги можеш да разчиташ на мама да плати нещичко, където трябва, ако се наложи!! 
А какво би казала тя в такава ситуация? Не знаеш и не ти пука! 

- Дрехи, които са очевидно неудобни / не на място: яката работа е по потниче през януари, но не бива да се пренебрегва и тежката липса на пукане, за която говори навличането на пуловер през лятото. Ако някой пита защо, му обясни, че си фен на Кобейн. Ако пита какъв беше този шум, му обясни, че така звучи, когато Кобейн се обръща наобратно на шест стъпки под земята.
 

"Райетата ме заболяват от вашите простотии, деца."

 - Каквото и да е, стига да е скъпо: E... Има ли защо да ви обяснявам очевидни работи?

 

..Та както се показа нагледно, цялото начинание е сложно колкото да забъркаш една прилична мусака. Но защо ти е? [Начинанието, не мусаката. За мусака място има винаги!]
 

Това, което е наистина трудно за култивиране, но пък си струва, е едната свястност. Да не сумтиш снизходително във физиономията на който не е чел любимото ти фентъзи. Да не довършваш вица, който някой друг е започнал, изпреварвайки го с последните думи. Да оставиш фокуса на чуждото внимание да се премести далеч от теб, без да получиш паническа атака… Ей такива работи.

Около свестните хора няма толкова фанфари и блещукчета, колкото около пичовете, но от друга страна го няма и онова непреодолимо желание да ги оформиш на геврек десет минути след като сте се запознали. Основна разлика между привлекателните и стойностните хора е в това, че с първите започваш очарован и завършваш отегчен до сълзи, а с вторите прехода е в обратната посока. 

Нека ви дам малко акъл, понеже на мен ми е в повече, та чак прелива: във всяка една компания има един или двама души, които са малко по-шумни и по-интересни от останалите. Няма нужда да се търсят внимателно, защото винаги се забелязват първи и пораждат моменталното желание да се присъединиш към облака мушици, които вече пърхат около 320-ватовото им величие... В този момент именно следва да присвиеш очи, за да не ти блестят насреща, и да се загледаш по периферията. Това, което търсиш, е онази възсива мушица, която нито блести особено ярко, нито кръжи около Крушката на компанията заедно с останалите. След което отиваш и го / я заговаряш.

След известно време леко скучни разговори – които са естествен процес за всички, които не се изтрепват да бъдат най-интересния човек в помещението, - установяваш, че събеседникът ти е всъщност, виж го ти!, интересен. Половин час по-късно ще говорите за съвсем различни, много по-увлекателни неща. А пичът в центъра на компанията все още ще говори изключително и само за себе си.

Понеже си интелигентна личност, по-вероятно е на този етап да искаш да бъдеш не готин, а свестен – но това вече е значително по-сложно, както се оказва. Ако мислиш, че е трудно да очароваш околните с бързия си ум и харизматично излъчване - значи не си опитвал онова упражнение, в което си мълчиш, ако всъщност нямаш какво да кажеш... Не е лесно. Загледай се наоколо и виж как почти никой не успява.

А пък способността искрено да ти дреме за разни работи, да не говорим пък ако са важни, да не говорим пък да си достатъчно смел, че да си признаеш… Това вече е висш пилотаж. Само дребните, невзрачни мушици могат да летят толкова високо.

На следващия купон се огледай за човека, който най-малко те провокира да се загледаш в него. Той е спокоен, облечен е в удобни дрехи, и през повечето време си мълчи. Усилието да го накараш да си отвори устата вероятно ще е почти толкова голямо, колкото да накараш готините пичове около него да си я затворят - но пък ще си струва.

Стискайте ми палци за кандидатурата на новата работа тези дни... А аз отивам да се упражнявам пред огледалото да произнасям убедително: "Ще ви направя предложение, на което не можете да откажете".

Лека нощ, мушици:
Joe ///