Бели, червени и нелепи!

Привет, приятели!

[..Алитерация, hellz yeah.]

Над нас е надвиснал първи март, и градът отново се е превърнал в огромното ежегодно изложение "Мартеница & Безумие", което никога не пропуска да ме изпълни с детинско въодушевление.

От година на година нещата сякаш стават все по-неадекватни, а пропорционално с това расте и телешкият ми възторг от откритията, на които попадам зад всеки ъгъл... Прастарата традиция, търговския прагматизъм, абсолютно невежите китайски производители на едро и случайните, необясними представители на съвременната попкултура [Хана Монтана, TMNT, Angry Birds, Despicable Me.. каквото дойде!] се сливат в огромно пано, изпълнено с прекалено много шарения, че да има място и за логика...

Нищо! На мен така ми харесва повече.

И тъй, според древната традиция, на която дадохме начало миналия петък, днес е време за

СПИСЪК

..с най-очарователно нелогичните мартеници, на които съм попадала - от тази година, и от досегашния архив.

 

--- Днес, на път за работа, се нахаках право в един тезгях с накачени на стойка висулки-кончета. Основата им е сребриста, плюс по още един убийствен цвят [различен за всяко конче], плюс по едно звънче. Ако човек примижи отблизо, се забелязват и две микроскопични пухчета в бяло и червено някъде около гривата...

Колкото да не е без хич.

Първото, което ми хрумна, беше „My little мартеница”, и изпаднах в такова умиление, че веднага реших да си взема - още преди продавачката да ми обърне внимание, че всъщност са особено подходящи за тази година. Защото -  за тези, които не насмогват достатъчно бързо на клюките от света на езотериката, - това е годината на Коня според китайския зодиак. [Дървения кон? Алуминиевия кон? Подозрително нахиления плюшен кон на точки?.. Не съм сигурна.] А ако нещо й липсва на българската Баба Марта, то това е да внедри елементи от китайския зодиак в традицията. Глобализацията идва! На кон…

--- ..И не свършва дотук. Следващата, която купих, беше гривна с малко сребристо конче. На тази трябва да й призная, че даже е красива. Освен което, всеки път като я погледна в главата ми зазвучава един от по-добрите албуми на Deftones.

Струва си петдесетте стотинки.

---…И абе всъщност нямат ли свършване тия коне?! Казвам ви, чак такова нещо не бях очаквала. След работа минах през пазара на Красно Село - който по принцип е сред горещите точки на мартенската търговия, и който тази година е замязал на конюшня. Метални, дървени, гумени и пластмасови. Дребни, среднокалибрени, и притеснително едри и подробни. My Little Pony-та, състезателни коне [не се шегувам, имаха си седлата и номерата и всичко], и емблеми, явно свити от нечий Мустанг.

Убеждавам се, че даже в мартениците има мода, ще му се не види. Миналата година, примерно, явно някой беше казал: „Знаете ли какво й трябва на една мартеница, ама наистина?... Морски котви и делфинчета.” Тези от вас, които са се заглеждали по-отблизо в павилионите около Славейков, знаят, че не си измислям. Още се намират декоративни раковинки тук-таме.

Преди това беше Гъбобоб Квадратогащов, а още по-преди това - значки и фигурки на всички футболисти, които са играли в някакъв отбор от някаква държава някога.

А тая година сме ето така – ама с коне, вместо антилопи

Аз обаче останах вярна на напредничавите си тенденции и изпреварих конете с едно копито, като успях да открия единствения еднорог в множеството:

…Волдемор да си търси друг, тоя си е за мене.

--- Накрая все пак се отървах от копитните... за да попадна право на мартеница с талисмана от руските олимпиади.

От осемдесета година. 

Да, за мечето Миша иде реч.

Ей този джентълbear.

Не знам дали продавача е проявил забележителен търговски нюх, като е привел аргумента "Олимпиади в Русия все някога ще има пак!" и го е запазил... Или то просто си виси на щанда всеки март от трийсет-и-кусур години досега. Във всеки случай, ето ви го – от златисто тенеке, леко поочукан, и абсолютно неустоим. Ще го подаря на татко - знам, че ще го оцени

--- След което: една мартеница, която не е забележителна с нищо…

...освен с това, че ми купиха абсолютно същата на пет или шест годишна възраст. Сега виждате ли какво имам предвид под „очарователната неадекватност на съвременната мартеница”? На съседното табло имаше една с Нена, една с Ван Хейлън, една с Уитни Хюстън и една с Батман. Акъла ми не може да ги побере… Но една и съща сергия - може!

--- Тази красота е отпреди три-четири години, но е абсолютен евъргрийн:

 ...Еvergreen. Защото е елха. Тоест вечнозелена. Geddit? Geddit?? Ей, ще взема хляба на Comedy Central, значи!

 Дори без да се заглежда човек особено, коледната елхичка е несбъркваема и неопровержима. Думи нямам от възторг... Само една кошница червени яйца липсват…

--- ...Каквито не намерих, но пък намерих това:

За тези, които не го разпознават веднага, това е Свети Патрик, т.е. патронът на ежегоден ирландски празник на 17ти март.

"Откъде ми е толкова познат този?.. А, да – от традиционната ми българска мартеница!”

И това не е някакъв празник като международния ден на архиваря, да речеш... А доста известно и сериозно мероприятие. Което значи, че започнахме от легендата за първите български ханове, продължихме през китайския хороскоп, а сега подбрахме и северозападна Европа. Нямам търпение да стигнем до Южна Африка и хаитянското вуду. Ето това ще са мартеници, които наистина ще ми легнат на сърце!

--- Но засега оставаме на азиатския континент - макар и доста по-близо до северния полюс, с ето тая красота:

Продавачът невъзмутимо си я предлагаше до останалите мартеници без всякакъв оглед на факта, че е очевидно от получен по погрешка пакет с традиционни будистки украси от китайския производител на едро. Което пак не обяснява пингвина, но аз бях прекалено очарована, за да задавам въпроси...

Тя е от по-миналата година. А тази пък намерих:

..И знаете ли какво? Купих я и окото ми не мигна. Имам една приятелка, която много си пада по дракони, така че българската традиция ще отстъпи в случая на второ място след личните й предпочитания [после ще ми благодариш, Злати...]. А до следващата година дано е заобичала щъркели.

--- И отново - без бял конец или следа от такъв, но пък каква идея!

Бих могла да пусна някой майтап относно бившия или бившата ви, или тъщата, или шефа, и тази мартеница... Но защо да се хабя? Вие знаете много добре какво ще кажа за нея. И при кого следва да отиде

--- Относно цялата межанерия от пластмасови интерпретации на чудовищата от Ben 10 [и, както подозирам, някакви странни, плашещи хентай-заглавия]: думите не стигат. То обектива на фотоапарата ми едва е достатъчен да ги събере.

 Зад него би трябвало да има и мартеница, но никой не смее да провери.

Пък за моят беден речник какво остава?

Всякакви прилики с венецуелския молец-пудел са случайни, но независимо от това – гениални.

--- И накрая - за в случай, че сте си мислели, че ще ни се размине...

Уви.

Е, това беше. Нищо чисто, свято и неопетнено от хипстъски мустак не остана на този студен, студен, студен... студен... и жесток свят.


=========================

Да ви кажа, липсват ми мартениците, които правеше баба ми, лека й пръст - за лична употреба и за подаръци. 

 Беше способна на чудеса с помощта единствено на ножица, две кълба прежда и едно пластмасово шише. [И да питате „Защо шишето?!”, семейни тайни не издавам… Пък и вие сте умни деца, или поне деца с достъп до Google. Което от десетина години са си, общо взето, две взаимнозаменими неща.]

Честно казано, пазя си няколко от нейните гривни и си ги нося заедно с новите всяка година. Останалите ще ги закача на дървото, както си е прието, но нейните – не. Знам, че нарушавам традицията... но единственото дърво, което ще носи тези точно мартеници, ще бъда аз.

Толкоз.



Всичко ми е чер[ве]но/бяло:
Joe   ///