I See Sounds.

Добре дошли отново, колеги съинтернетници!

На работното място на Искрено Ваша положението продължава да ври на тих, но интензивен огън. Както казваше един познат, на път е да стане от положение на ситуация. А може би даже на дередже.

От месеци дробя и готвя един огромен проект, а каква манджа ще се получи накрая… Е. Не ми се мисли за това. Поради което мисля за общо взето каквото друго падне… И слушам музика. След това почти пияният ми от изтощение мозък почва да плете любопитни логични връзки, и какво става накрая? Ставам като Фарел Уилямс: виждам звуци.

Едни такива зъбати и космати.

Които ей-сега ще ви разкажа как изглеждат... Какво викаш, Фарел? Да, и аз така мисля.Time for some action!

PS. Ако има обидени от името на любимия си жанр или изпълнител, няма страшно: аз съм заета млада жена, но чух, че арменския поп е винаги готов да слуша и удари едно рамо… Освен това знам, че в поста по-долу не отделям нужното внимание на жанрове като джаз, или блус, или shoegazing... или традиционни тиролски напеви. Може би друг път...



..И така, отворете уши широко и вижте:

..Рок, например: досущ като квадрат. 
Отива си му: подобно на класическата, баш-рок музика, квадрата е солиден, пасва на повечето хора и ситуации, и буди уважение, ако ще и не особено бурни страсти. Поне на мен не ми къдри най-фините косъмчета, артистично погледнато.

Но не е случайно, че квадрата да е класическа форма - а на обикновените, ако ще и малко скучни хора, им викат square. Ръбове има [не само в звученето, а и сред феновете…], но революционните идеи и гневните текстове все пак са приведени в спретната форма, която да се хареса на по-голямата част от народонаселението.

Понякога се поразчупва малко накъм ромбовиден метъл: с по-остри ъгли...

Или пък правоъгълен мелодичен рок: правоъгълен, защото всяко парче е някъде три пъти по-дълго, отколкото трябва, ваща кожа… Само защото вокалистът е спрял да си поеме дъх, това не значи, че пак е време за китарно соло! Махнете си дългите кичури от пред физиономията и погледнете право пред вас -публиката се разотиде по домовете миналия вторник…

Или трапецовиден готически рок: тежък, солиден и бегло неразбираем като идея.

Въпреки това, основата си е основна: четири ъгъла, четири страни, всичко си е чук - and for those about to square, I salute you. 

Звучи като:

Хип-хопа обаче е малко по-сложна работа.
Кто цяло - най-елементарния стил откъм инструментали, и най-сложния откъм текст; също така, стил в който се срещат както велики рапъри, така и отчайващо, ъъ... отчайващи. Ergo [това е smart person speak за „’начи”], ще да е нещо сложно... и може да не е геометрично. $, примерно?

Класа.

Става: на прима виста, символизира една от основните тематики в жанра; а при по-философски оглед, аз лично възприемам правата черта като характерните за стила бездарници, а вълничката - като далеч по-интересните, талантливи екземпляри. Ейнджъл Хейз, увита около Лил Уейн, да кажем.

....Хм. Това го мислех много по-различно, отколкото всъщност прозвуча.

 Но няма страшно: сексуалните предпочитания на Ейнджъл и без това не биха го допуснали... В смисъл такъв - струва ми се, че тя предпочита да спи с хора.

Звучи като:

Класическа музика: осмоъгълник.
 

Нюанса е фин, но се забелязва: Outkast са класа, Моцарт е класика.

Това е, защото точно като любимите си композитори и като фигурата на осмоъгълника, ти си красив, леко претенциозен, сравнително рядко разпространен, и не пасваш напълно почти никъде. Това не е проблем – и без това си ти е най-хубаво, когато бичиш бас в минор у дома, в компанията единствено на Лудвиг Ван и чаша червено.

Описанието ти е най-кратко от всички, но няма страшно – ти и без това не си падаш по текстове.

Звучи като:

Нататък...

Има си причина, че триъгълникът се превърна в официалния герб на де що има хипстър / алтернативник в момента. Само не ги питайте каква е, защото и те самите не са сигурни. Също както никой не е особено уверен какво точно се опитват да постигнат повечето алтернативни групи със звученето си - включително членовете на самата група.

Това е основната идея, а и прелест на явлението.

Според някои, равностранният триъгълник е най-универсалната геометрична форма; според други, крие в себе си дълбоките тайни на космическата необятност, закодирани в пропорциите на питагоровата пирамида; според трети е просто забележително различна от всички останали форма. Според всички останали, това е форма точно като всички други, която се е взела опасно насериозно.

От личен опит, триъгълните личности могат да бъдат или непростимо дразнеща, или много приятна компания, тъй като всички те се считат за оригинални, само дето някои наистина имат основание, а други - хич. често е трудно да се определи от кои са, понеже на пръв поглед са еднакви като лактите на Джаред Лето. Тъжен житейски факт: всички хора, които полагат отчаяни усилия да бъдат различни само заради идеята, винаги завършват еднакви. изобщо, въпросът е сложен… или поне според тях, със сигурност.

Ако нямате работа, т.е. ако имате работа, но наистина, ама наистина не ви се занимава с нея—както винаги, дръпнете един Google за символиката на знаците от обложките на 30 Seconds to Mars, като скромно въведение във философските дебри на „различните”. или ще ви писне до третия плашещо подробен фенанализ, или си имате занимавка за поне час оттук нататък. По някое време може да ви потрябват и лист хартия и моливче

Звучи като:

Клипът си казва всичко, т.е. нищо. Но пък как го казва!!

А ако са ви дошли в повече всички тези ъгълници, може малко

Наистина, точно като кръга - единствената геометрична фигура без ъгли; цялата само закръглено добродушие без ни една гънка, досущ като мозъка на феновете на попмузиката. [Но не на попфолка!.. Онези нямат мозък, че да е объл. Вътре има само валма прах, слепени с гланц за устни]. 
Не ме разбирайте погрешно – и аз си имам моменти. Веднъж на всеки два-три месеца ми идва едно такова girl power-есто и си устройвам вечер на spice girls, които обичам и досега. Извинението ми е, че ме хванаха, когато бях млада и неподготвена [Backstreet Boys – тоже]...

Ако някой ме отвлече и заключи в стая с One Direction на уредбата, обаче, скачам през джама още преди да съм питала на кой етаж сме.

Вижте, няма защо да се снобее - добродушната липса на вложена оригиналност или излишно съдържание може да е отпускаща. Но в много малки дози...Мислете за попмузиката като за алкохол: в малки количества бива, в големи те кара да се хилиш твърде настоятелно без оглед на конкретната ситуация и да се бавиш с отговора на въпроса "как си".

Звучи като:

Можех да сложа оригиналния клип... Но ако има нещо, което да го подобри, това е присъствието на Сет Роугън & Co. 

Господ - и режисьорите - си знаят работата

Електронната музика и дъбстепа… Правоъгълници. Ама няколко, и наредени изправени един до друг:

...разбрахте ме.

Някои правоъгълници са по-нисички. . .

..към тебе гледам, Давидчо.

..а други са гиганти.

Голиатите идат.

А може да се тълкува и така: Марианската падина, неминуемо разположена малко след самото начало, е затишието пред бурята на drop-a. А небостъргача до нея е момента, в който баса избива и двете ти тъпанчета през ухото, противоположно на тонколоните, и тежду ушите ти започва да става течение.

"Last time something dropped this hard, Japan surrendered." – рядко смислен коментар
 от Youtube

И за разкош...

Да, хиксът не е геометрична форма, но на кого му пука? На всеки, освен на пънкарите, защото АНАРХИЯ! Сега само спокойно, защото не искаш да ти направим спонтанен пиърсинг с някоя безопасна игла и да влезе накриво, нали?.. Не искаш.

[Бърза скоба: да, наясно съм, че хикса е и символа на the xx. Които са добри, но далеч не толкова, че да допусна пълната им узурпация на знака. Повече късмет следващия път, британски приятели мои... Или пък вземете да си изберете нещо по-конкретно за лого, така че да не ви бъркат. Картинка на бедлингтън териер… или две кръстосани шпатули... или силует на кулокран, примерно.]

Ако има музика и философия, с които да се отъждествявам лично, то това е пънка. което ми върши страхотна работа, защото пънка няма философия. Ако мога да цитирам Нудълс от the Offspring, „Пънк означава различни неща за различни хора. За мен може да е да се разбивам всяка вечер, за теб може да е стрейт-едж"... и така нататък в тази гама. Ако се интересувате, прочетете и останалото – това е откъс от неговия "дневник", копиран от стария официален сайт...

Според мен той е прав, ама не е - защото според други пънкари, това са глупости. Ама и те не са прави. И аз не съм права. Според един истински пънкар, всички освен него са седнали.

Хикса е най-универсалния знак за „не”. Ако има една дума, с която да се опише позицията ни по повечето въпроси [гордо се нареждам в тези редици – на обществото от индивиди, които мразят да са в общество], това е "анти". Не искам това, което ми даваш, не искам и другото, искам каквото си искам аз, а и да не го искам, каквото е, това е, а и да не е това, няма значение, пък и със сигурност не е твоя работа. Аз си имам мой начин за правене на нещата и на всички останали турям кръст; затова пънкгрупите не могат да се разберат дори помежду си какво точно означава понятието „пънк”. Защото означава да не можеш да се разбереш с другите. И така и да ти харесва.

Звучи като: Каквото си искаш. Включително като някой, който изобщо не може да свири на музикален инструмент. Или пък като някой, който свири на котка.

За мен лично звучи, да кажем, като:

Хубавата GG. <3

Би трябвало да напиша някакъв заключителен параграф, защото така се прави... Но вече закъснявам и без това, пък и NO RULES!!

 ..И те така.

Наопаки, с рогата напред, и нагоре:

Joe ///