Пост шести, в който Joe се опитва да си отвори главата и да излезе на чист въздух.

...Петък е!!

И айде стига толкова добри новини.

От сутринта ме е зацепила такава глава, сякаш са ме налагали с бухалка, докато се е строшила, след което са започнали да ползват мен за бухалка, за да налагат нещо друго.

Не ме разбирайте погрешно; щастлива съм, че днес наличието ми на глава се усеща и по друго освен блъскането в каси на ниски врати. Но така просто не се живее. Според мен това е болка на психосоматична основа, чрез която високопочтения куфалник се опитва да изрази протест срещу отношението ми към него през последните, хм, преди-колкото-се-родих години. Макар че тези две-три седмици му се насъбра наистина необичайно много...

Аз съм лош стопанин. Разчитам на това, че не може да избяга, и ползвам петия горен крайник за вършене на 90% от работата в инфарктния последен час до крайния срок.

Или пък за четене до среднощ, в странично легнало положение, на светлината от отсрещния блок. Кълна се, между другото, че някой от съседите там е заминал на командировка преди половин година и е забравил да загаси лампата в хола си, преди да тръгне. Другият възможен вариант е да спи само денем.

Или пък да участвам в челни битки с хималайски якове.

Примерно.

Но спирам, преди това да се е превърнал в списък с нещата, поради които главата ми има легитимни основания да се разведе с мен. Вместо това, насладете се на петъчния списък - в който този път се опитвам да изброя какво ми минава през главата, когато въпросната ме боли.

[Disclaimer! Понеже знам за какво се сетихте първо – не, не е куршум. Да не съм някакъв рус, възмърляв музикален гений от края на деветдесетте?.. E. Поне частта за музикалния гений със сигурност не съм. И във всеки случай, намирам майтапа ви за изключително безвкусен… Ужасни сте, неуважителни сте, и ще ви обадя на Кортни.]

...Та както и да е. СПИСЪК

с размишления, родени по време днешния епичен главоцеп:

- О, господи, от онова сирене / мляко / котешка храна / сурова човешка плът / осмо кафе е, нали?! Знаех си, че царевицата в руската салата е от реколтите на Монсанто. Господи, четвърт век успешно оцеляване и накрая да се отровя с престоял фураж

- Абе това не ми се случва почти никога, откъде сега така изведнъж?!... О, господи, трябва да е някакво злокачествено образувание. [Да не се бърка с ученето в гимназия от крайните квартали, което е също толкова злокачествено и има също толкова пагубни последици, но се пише с „о”.] Трябва да си направя изследване… Не ща. Ами ако проверя и е така наистина? Ами ако не проверя и е така наистина?! Някой да подаде каталога на „Жълти страници”, имам нужда от лекар!..

- И адвокат по завещанията.

- И погребален агент.

- И нови дрехи… Какво стои елегантно в рамка от светло чамово дърво с две дръжки отстрани?

 - Това само потвърждава теорията за двата динозавъра, които са се съхранили по чудо живи в квартирата ми от времето на строежа й през Юрския период, и сега се показват само след като заспя. Взели са ми главата, играли са на хек с нея цяла нощ, и са я върнали на място сутринта... Преди да си изпия кафето и да усетя, че липсва

-  Защо?! Пресвети Боже, защо?! В предишния си живот сигурно съм била сериен убиец. А може би наистина всичко лошо се връща! А тъкмо се радвах как ми се разминаха всички онея работи от университетските години. И след университетските години. И кучето на домоуправителката миналия вторник... Оххххх ше му се не види
 

- Сигурна съм, че ако се постопля, ще помогне... Не.

- Добре де, но съм сигурна, че ако отида на хладно, ще помогне!… По-не.

- Добре де, но съм сигурна, че ако се поразтъпча малко, ще помогне!... Ох, Господи, тези крака за мои ли се водят?

- Добре де, но съм сигурна, че ако хапна нещо, ще помогне!... Мамка му, гади ми се

- Добре де, но съм сигураааааане. Не. Абсолютно неподвижно зеленчуково положение от сега до залез слънце... Поне



- Благодаря ти, Боже, за неизмеримата ти мъдрост, с която си отредил всичките ми възможни начини да се разсея да включват екран и/или слушалки, с което неминуемо ще влоша нещата още повече… Което не значи, че няма да го направя. Просто значи, че знам, че не бива да го правя. Но пак ще го направя. Мхм. Ъгггхх…

 - Възможно ли е човек да роди през ушите си?... Нямаше ли някакво индуско божество, с което беше станало така.. Или беше древногръцко? Не знам. Може първия случай да бъда аз. Ще е ситуация с положителна страна - както когато кръщават на твое име това, от което си умрял

 - OK, позитивен подход: it could be a blessing in disguise! Искам да кажа – точно такова нещо имах нужда, за да ме накара да оценя всичко, което имам... Преди два часа дори не осъзнавах каква късметлийка съм, задето мозъка ми не прелива бавно от ушите като от запотена бирена халба. Ами всички хора с увреждания? Или по-сериозни заболявания? Наистина се чувствам толкова по-благодарна сега, когато разбирам, че можеше сега да съм охххПОДЯВОЛИТЕ ама не мога повече бе дехба!! Немоганемоганемоганемоганемога

- „Тъмната страна“ на Стивън Кинг е много добър роман, обаче. Оная глава... Когато главния герой започна да страда от ужасни главоболия като дете, и затова му направиха операция... И в главата му имаше зародиши на око, и зъби... И се оказа, че всъщност това е бил близнакът, който е погълнал в утробата на майка си... И който сега е започнал да расте отново в главата му, притискайки мозъчната тъкан... Не се бях сещала отдавна. Хубава книга, хубава книга

- Охподяволитеподяволитеподяволите!!макар. [chorus - repeat x 6]

…Ппфффт, стига вече. 

Прибирам се вкъщи да се налагам с Пешо по главата, докато ми мине, или докато едното от двете се строши. Което дойде първо:

Joe  ///