Шарени хартийки, общо взето.

Още една сряда, още една среща между moi и vous... Каква хубава рокля сте облекли!

[За мъжките ми читатели: не се притеснявайте, аз никого не съдя… А роклите ви наистина са много хубави. ^^]

Но стига толкова любовна игра и комплименти на фона на Бари Уайт! Време е да изведем читателско-блогърските си взаимоотношения на следващото ниво - така че с Пешо запрятаме ръкави и се захващаме с вас сериозно като Саша Грей с цял отбор ръгбисти. И също като нея ще ви хванем право за където най ви е интересно: през джоба на панталоните… Та право за портфейла!

[А всички, които си помислиха нещо друго, да натиснат голямото оранжево копче, ако обичат.]

…И обратно на темата, която, честно казано, за мен е доста нетипична.

Истината е, че Искрено Ваша размишлява за финансовия аспект от съществуването си сравнително рядко в някакъв по-мащабен план от "Толкова има за солети и очни ябълки до края на месеца, толкова – за газирани оцветители.. Aбе, ще се справим".

В началото и на това даже не обръщах внимание, но природната ми наблюдателност ме накара да забележа интересна тенденция: влизам си аз спокойно в магазина, избирам си каквото там, взимам си го, излизам си, всичко супер; но всеки път, когато подминавам пътьом касата, продавачката ме гледа с едно такова очаквателно изражение…

…точно сякаш съм забравила нещо!

Та се наложи да разреша тоя щекотлив въпрос.

А напоследък се замислих и още по-сериозно. Прелюдията към размишленията относно финансовата ми стабилност винаги се разиграва по един и същи модел:

1. Я да видим какво ново в Comic Book Resources...

2. Въх, че хубаво! Умее да го рисува тоя Давид Фабри, не ще дума. Един Amazon.com да ударим?

3. Има го!

4. Их, шарено… <3

5. Сложи в количката. Готово… Моля, въведете адрес за доставка. Готово... Моля, въведете номера и срока на валидността на вашата КАКВО?!

Нахалници. Още малко и на кино ще поискат да ги заведа

И сценария се разиграва обезпокоително често, особено напоследък.

 Докато други хора мислят по въпроса с идеи като дългорсочна финансова стабилност, нови жилища, инвестиции и пенсионни планове, аз го виждам като "Или се погрижи за това, или никога няма да разбереш какво става в следващия брой на The Walking Dead." Не се гордея с модела си на разсъждение, но все е нещо.

Пък и не е като да пилея пари наляво и надясно... Всъщност мога да ви се похваля, че съм гордия изобретател на системата "килокалории за лев", която е подобрения вариант на въведеното в супермаркетите обозначение "килограм за лев". За тези, които не се сещат: "килограм за лев" е написаната с по-ситни букви цена, точно под тази за бройка, която помага да се ориентирате по-лесно коя от стоките е най-изгодна. Сега ви се изясни: причината бабите да се изучават етикетите толкова отблизо не винаги е, че са късогледи… 

Тяхното обаче е аматьорско изпълнение в сравнение с патентованото ми "килокалории за лев", с помощта на което смятам не колко грама най-много мога да получа срещу кинт, а колко най-дълго мога да оцелея с него. Замислете се: доматите, например, са евтини, но не държат сито така, както една хубава порязаница… ясно ви е. Така че направо изчислявам каква енергийна стойност се пада във всеки продукт, и по този начин успях да минимизирам разходите си още повече. Сега се изхранвам от възможно най-енергоизгодните храни на пазара [кафе 3-в-1 и зрънчо „Зайо Байо”, щом питате.]

Въпреки стабилната диета от „ще-съжаляваш-за-това-след-двайсетина-години!!" обаче, финансовия проблем остава наболял - главно поради факта, че заплатата ми се изчислява и превежда по сметката ми според някакви мистични формули и логики, неподатливи на човешко обяснение.

„…колоната вдясно е заработената извънредно редовна надница на нещатен принцип; колоната вляво е съотношението между предадените от теб документи и инфлационния процент на вътрешната икономика на страната спрямо ЕС... а намалението с 138% е от онзи път, когато закъсня от обедната почивка".

..И това - ако се преведе изобщо. Засега май превеждам само аз [пълномощни и нотариални заверки…] И тъна в неизвестност. Нещо трябва да се направи, и ще се направи; но това е друга работа. Идеята ми беше, че поради тези и сходни обстоятелства напоследък обърнах внимание как никак не обръщам внимание на тези неща. А изведнъж вече съм на четвърт век, и така някакси не върви.

Ако съм в добро настроение, отдавам финансовото си безгрижие на вродената си липса на материализъм.

Ако съм нещо кисела, се виждам като типична карикатура на разглезен millennial... Сещате се - от онези, които са убедени, че кроасаните растат на клони, кравите имат настройки "прясно / кисело / плодово / с какао", обозначени от четирите страни на вимето, и всичко това се бере и лови направо от щандовете на магазина срещу цветни хартийки, които техните взимат незнайно откъде.

Сигурно ги рисуват… Но как тогава излизат толкова еднакви?.. Света е сложно място.

Истината, разбира се, е някъде помежду. Виждала съм какво има както от едната, така и другата страна на философската ограда между прекалената пресметливост и притеснителното безхаберие. Също като семейството ми, което в момента е в напълно удовлетворително - смея ли да кажа „охолно”? - положение, но чиито финансови статистики започват от квартира в Перник с два електроуреда и две вилици.

Оттогава нямам особен спомен, но майка ми вероятно няма да се ядоса, ако споделя и с вас историята, която е разказвала на мен - как е излизала с мен на разходка и пазар до бакалията, а преди да влезем вътре, ми е обяснявала как "А вътре нещата са само за украса... Не се продават". Защото иначе е можело да й поискам нещо. [Била съм на пет години, така че цяло чудо би било на тази възраст дете да не поиска нещо… Целия тезгях, например. Барабар със симпатичната продавачка зад него].

Но тя е имала пари колкото за макаронени охлювчета. Така че тя е купувала един пакет, докато аз съм се любувала на това колко старателно си украсяват някои хора магазините за макарони...

Всъщност имам един ясен собствен спомен, и той е от тържественото всеобщо посрещане на нещо, което се оказа кашон с банани. Оттогава някакси не мога да се отърся от уважението си към бананите като към изискано блюдо за аристократи, което трябва да бъде заслужено с безукорно послушание и рецитиране на стихчета. И дори тогава повече от един след вечеря е немислимо разхищение.

От квартирата и съпътстващите я финансови обстоятелства семейството ми се измъкна постепенно и по начин, който не смятам за необходимо да разяснявам….

Всъщност, момент само: това прозвуча като че ли нашите са някаква Фамилия, която се е въздигнала от сергията за кибрит до неоспорима финансова хегемония посредством кървави сделки и немислими безчинства… Така че май постигнах обратния ефект. А съм длъжна неохотно да си призная, че такова нещо няма. Финансовото положение на родителите ми е задоволително, но се къпах в мед и мляко много, много отдавна за последно; освен което, въпросното положение е било постигнато посредством скучен, уморителен, честен труд.

"..Пфу."

…Въпреки че на баща ми, например, са били предоставяни и други възможности, които вроденото му благородство и почтеност са заставили да откаже.

 

Първо правило на добрия – и най-вече вбесяващ - писател: винаги ги оставяй да се чудят.

Та знаем две [стотинки], знаем и двеста [..пак стотинки. Кхм.]

Колкото до мен, с напредването на годините си човек се сдобива - покрай сухата кожа на лактите и смущаващото влечение към магазини за намалени кухненски прибори от Германия, - и със работа. Трябва си, защото от работата се сдобиваш с пари. Които ще ти трябват, защото освен пари, от работата се сдобиваш и с болки в гърба.

Господ има много гаднярско чувство за хумор.

Сдобих се с работа, сдобих се и с начална заплата, а сега полагам усилия да се сдобия и с нормална такава, да ме прощават работодателите ми. Време си е.

Един ден може и да си взема собствено жилище, или даже някое парче ламаринен хаос на гуми, наричано още "кола"… Или, по-важното – да стана на първо време независима от Главния щаб [за родителите си говоря], а на второ - стискайте палци! - да обърна веригата и да започна да помагам, вместо да ми бъде помагано.

Засега обаче постиженията са скромни: храна за тялото - в хладилника, и храна за душата - в пощенската кутия, от Съединените Амазонски Щати [Внимание! Цъкайте на линка само ако имате желязна воля... или достатъчно времеви и парични ресурси за всичко интересно, на което попаднете. А вие нямате... Никой няма.]

„Влязох в профила си преди три седмици, за да потърся готварска книга за начинаещи. И оттогава не съм излизал”

Но скромността краси човека. А ако един човек е сит, доволен, и на всичкото отгоре - и красив, значи повече от скромни постижения не му трябват.

„Скромността е за хора, които нямат други качества” е лаф за хора, които нямат други лафове:

Joe   ///