"По пътя", от Не Джак Керуак

Добропетъчно, приятели и съседи!

Този петък засега се развива значително по-добре от предишния, за който единственото хубаво нещо за казване е, че го преживях.

Днес след приключване на работното време се натоварваме с родителите ми и малкия ми брат във VWмобила и целокупно се запътваме към Враца - откъдето е родом майка ми, и където ще се срещнем с по-голямата част от семейния клан, за да обменим

а./ информация докъде сме стигнали по проекта за световно господство, и
б./ поне пет различни вида баница.

 

Дотогава обаче има както време, така и път; а точно тази комбинация не винаги дава добри резултати. Особено ако си заседнал с часове на задната седалка, а единственото ти развлечение е неимоверно вълнуващият пейзаж от поле, след поле, след поле, след...

„Момент, май мернах зелка!! Върни се да минем покрай нея още веднъж, беше прекрасно..."

Но именно тук се намесва удобно разработеният ми

СПИСЪК

с ефективни начини за времеубийство през дългите пътувания

 

….и ми спасява положението. 
А ако някоя от идеите е приложима за вас, още по-добре... Живея за да бъда полезна! [И да гледам как хора падат надолу по ескалатори, които вървят нагоре... Никой не е безгрешен.] 

И така:

- Обикновено се започва с прослушване на семейната колекция аудиокасети, която след последното й обновление [през 98ма] наброява три албума на НЛО, два - на Замунда Банана Бенд, една касета скечове на Парцалев, и една аудиокасета с „Котарака в чизми”.

За който изсумтя на последното заглавие: явно ти, приятелю, не си слушал касети с приказки, които да са разказани и изиграни [и изпети!] като тази. Съжалявам всекиго, който не е имал възможността да чуе тона на принцесата, когато изскърцва „Таааткооо! Виж какъв замък си намерих…”  

 

Наличието на поне малко реализъм в описанието на една принцеса 

винаги е глътка свеж въздух.

- „За или против мажоритарно-пропорционалната система?”, дискусия, наум. Убива около час

- „За или против мажоритарно-пропорционалната система?”, дискусия, на глас с останалите в колата. Убива поне три часа, и цялата ми воля за живот

- Наблюдение и възхищение от уникалната симбиотична шофьорска връзка, която са развили родителите ми – до степен, в която може да се каже, че карат и двамата. Което е забележително, защото майка ми дори не умее да шофира... [Но пък това лято се готви да тръгне на курсове - демонстрирайки за пореден път склонността на жените от рода ни да си правят точно каквото и когато на тях им се прище.]

 В момента обаче тя е най-добрият shotgun / помощник-пилот, който някога съм наблюдавала в действие. Да кажем, примерно, че баща ми го засече някой особено нахален овен, попаднал зад волана поради поразителната си прилика с човешко същество. [От такива се състои приблизително 70% от съдържанието на междуградските магистрали, между другото]. 
Баща ми явно е зает, за разлика от овена, да шофира и с двете си ръце - но това означава, че няма възможност да изрази праведния си гняв по адрес на копитното, както си трябва, с жест и мимика… Какво да се направи в такава безизходица? Да се остави виновника да отпраши нататък необруган и неохулен?! Никога! Тук именно се намесва майка ми: следвайки като добре обучен войник командата на баща ми „Покажи му знак № 4!!", тя мигновено вдига бойко и двата си средни пръста по посока на отдалечаващият се пред нас багажник, като същевременно докарва подобаващо страховито изражение и очертава възможно най-ясно думите „ТИ! НАКЪДЕ! БЕ?!?” така, че да могат да се прочетат по устните й в огледалото за обратно виждане.

А след това си блестящо изпълнение се отпуска обратно в седалката с чувство на изпълнен дълг - до следващия път... Хем семейната чест е защитена, хем ПТП-то е избегнато. А когато баща ми огладнее и извадим провизиите, тя може и да храни и себе си, и него едновременно. Че и кафе да му дава да пие – ако е уморен, този елемент е от разбираема важност - без да се оплеска тапицерията... Ако нашия VW беше космически кораб, щеше да е кораба с най-добре синхронизиран капитански екип в историята на астронавтиката.

- Аз имам PSP, брата има PSP. А както знаят всички, които не са внимавали в часовете по математика, защото са били твърде заети да джиткат, PSP + PSP = Вечен Неразделен AdHoc mode. Свързваме ги, избираме си по един от героите в Теккен 5, обещаваме си, че каквото и да се случи, пак ще сме си рода, и отпочваме.

 Преди двамата главно се млатехме с Хуаранг срещу Шаою, или Рейвън срещу Нина; напоследък обаче аз взех да се кефя на крачните техники на Кристи, а се оказа, че брата в същото време е минал на Еди. Нещата се нареждат едно такова съдбовно, някакси… Пък и сега той ще ходи на капоейра след училище. Дано треньора да може да обяснява нещата с помощта на хиксове, кръгчета, триъгълници и квадрати.

„Не ме интересува какво си направил в arcade mode, краката ти просто не могат да се сгъват под този ъгъл... И никакво количество крясъци "CIRCLE!!" няма да помогне."

- От висотата на четвърт век жизнен опит, мога спокойно да твърдя, че за един от най-забавните начини да си прекараш времето ти трябва само списание [за предпочитане таблоид], и маркер. Ще оставя да ви го обясни моята далеч по-красноречива сродна душа, Дафи Дък:

 “We all have a mission in life; we get into different racks.

Some are the cogs on the wheels; others are just plain nuts…

Science is some folks’ calling, others pilot a ship;

My mission in life, stated simply, is:

A moustache on every lip!”

Това е част от един от любимите ми епизоди на Looney Tunes изобщо, и си казва всичко, дето трябва да си каже… Мустака му е майката.

Сериозно ви говоря, макар да звучи, сякаш преувеличавам: няма значение колко ви е скучно, или мрачно, или тъжно. Един маркер, едно списание, и ви обещавам, че ще сте се захилили до 10 минути. Звучи прекалено просто и хубаво, за да е истина, но е така.

[Стига, разбира се, да не нарушавате златното правило на това изкуство, което гласи: само и единствено мустаци. Рано или късно ще се изкушите да прибавите и брадавица, или да махнете няколко зъба… но недейте. Ефектът почва да се губи. Стиловете и дължините могат да са най-различни, но ви заклевам като един творец друг: само и единствено мустаци!]

- Безпаметно зяпане през прозореца. Класиката си е класика… и традициите са си традиции.

За незаменимия принос - thank you, captain Obvious!

- Освен като страхотен отбор по синхронно шофиране, родителите ми са шампиони и в дисциплината „спор в свободен стил”. Всичко, което се иска от мен или брат ми, е да повдигнем някакси въпроса за достойнствата на Враца спрямо тези на Горна Оряховица [откъдето е родом баща ми], след което само да се отпуснем и да гледаме, слушаме, а понякога – и да залягаме. Даже на хората, които спорят дали е по-добре в Лондон или в Ню Йорк, биха им свършили аргументите далеч преди да се изчерпи съкровищницата на нашите. Която включва в себе си философски постановки и словесни бойни хватки като:

* Нашия град е по-голям!

* Ама нашият град е по-стар!

* И му личи! До един сте изкуфели…

* Виж го ти... От нашия град е дошъл Ботев! А от вашия кой?!

* Аз!! Стигам и артисвам!

* Ха, типична горнооряховска скромност. Пък и вашият център е просто един площад! На нашия има паметник!

* Ама на нашия има фонтан!

* На нашия център също!

* Вашия е по-малък!

* Нашия център е по-централен от вашия!!

* Не е пък!

* Е пък!

* Не е пък!

* Е ПЪК!!

* НE Е ПЪК!!!

…И така, докато не спрем на някоя бензиностанция. Където семейството слиза да се разтъпче, а когато се събере отново в купето, решава въпроса по правилата на класическата дипломация - като се преструва, че нищо не е станало.

- Различните игри на познаване също не са за пренебрегване - колкото и да сте убедени в началото, че по-скоро бихте си отхапали крака [защото това поне би било по някакъв начин вълнуващо]. Дори "Вижда ми се, вижда ми се" може да се разчупи доста успешно с помощта на малко въображение... И един отворен комикс на коленете, примерно. Само не казвайте на останалите, преди сами да се усетят.

 

 „Вижда ми се, вижда ми се нещо с „Г”... Гигантски човекояден върколак!”

...Та така добре подготвена, си взимам раницата [съдържание: 50% - електроника, 40% - зарядни за електрониката, 10% - багаж, който всъщност ми трябва], и тръгвам - а с вас ще се видим следващата сряда.

 PS. Така и така пиша за пътуване, нека съобщя: скоро излиза новия брой на българо-чуждестранния Ко-Миксер, а темата този път е именно „В движение”. И не че нещо, но половината от комиксите в броя са преведени от български на английски [или обратното] от Искрено Ваша... Та, скромно казано: горда съм като футболист от граматически правилно изречение, комиксите сами по себе си са разкошни, и, хм.. как да се изразя по-деликатно и завоалирано?.. 

Купете го!

 

Аз правя каквото ми каже Интернет, а вие?:

 

Joe   ///